На последното обсъждане на предложението за нов КТД, работодателят поиска от нас да представим  писменно нашите мотиви и основания по спорните текстове.
Предлагаме ги и  на Вашето внимание и очакваме Вашето мнение. В тях ще намерите отговори на някои от Вашите въпроси.


 

ЧЛ. 9   Ал. 1 -Текстът на чл. 9 от КТД касае единични случаи на прекратяване на индивидуални Т.Д. извън случаите които се уреждат с чл. чл. 5, 7 и 8 от КТД. Текстът може би трябва да се прецизираq за да стане по точен. Поради това считаме че Т. 11 от чл. 328 ал. 2 от КТ трябва да бъде обхваната. Ал. 2 – Обичайна корпоративна практика е работодателят да прояви уважение и благодарност към работещи отдали голяма част от живота си на предприятието и в такъв труден момент. В почти всички КТД, на различни предприятия, регистрирани в последно време това е направено. КТ предвижда два начина : предвидения в чл. 222 /1/- чрез възможноста за договаряне с КТД по –големи обезщетения или предвидената в чл. 326/2/ възможност. Такива са КТД на ,, Гражданска защита”, БТК, Професионална гимназия – Добрич, Институт по криобиология и хранителни технологии, Агенция за социално подпомагане и др. В повечето договори са използвани и двете възможности и се обхващат и случаите на масово прекратяване на трудови договори. Ние приехме втората за по-удачна в този момент.        Ясно е, че при трудната ситуация на пазара на труда, възрастта на работника се оказва изключително значим фактор. Според статистика на КНСБ, много голям е процента на безработните над 55- годишна възраст. Увеличеният срок на предизвестие дава възможност за по- дълъг осигурен период на търсене на работа, по- леко преживяване на стреса и повече възможност за преквалификация.        Случаите по този член на КТД няма да са много / иначе отиваме към чл. чл. 5, 7 и 8 от КТД/ Следователно и средствата за тези задължения не са големи.       Но тази договореност има и морални измерения и ясно показва отношението към работниците- както на синдикатите, така и на работодателя. И нейното значение е още по- голямо в тежкото време на криза.       Предвидените от нас срокове са примерни и могат да бъдат коментирани.        ЧЛ.13          Подобен текст беше обсъждан и преди три години при преговорите за КТД.Изминалото време показа неговата полезност и значение. Не са необходими допълнителни средства, тъй като хостинга на БНР е достатъчно голям и спокойно може да поеме такъв сайт. Освен посочената в чл. 13 информация , там може да има страница на синдикатите, на КУТ и службата по трудова медицина, на комисията по разходване на средствата от СБКО ,на представителите на работещите избрани от общото събрание, Там могат да се отпечатът вътрешните правилници, а работодателят да го използва за един пряк диалог с работещите. Това е в пълно съзвучие с определението ,, превръщане на работниците в граждани в предприятието” наложило се практически във всички документи на ЕС относно трудовите отношения.    Чл. 13 от КТД дава по- голями възможности на работещите в БНР да планират и предвидят мястото си и нуждата от допълнителна квалификация и преквалификация.

                                                      ЧЛ.14

 

         Третият текст /предложен да отпадне/-ако отпадне, дава възможност на работодателят да извършва промени в щата на структурните звена без консултации със синдикатите.В някои случаи това може да засегне интересите на работещите. При преместване на бройки от едно звено в друго, могат да се предявят нови изисквания, на които в момента работещият да не отговаря. От друга страна звеното от което е взета бройката може да изпита определени трудности – график, отпуски, допълнителни натоварвани и др. Този текст съществува в КТД от2007 г. Според нас текстът дава гаранции за съществуващите щатни разписания, а при наложителна промяна, това да става след консултации със синдикатите.

 

 

ЧЛ.16 /2/

 

        Същият текст съществува и в предишния КТД от 2007 г. /чл.17 ал.2/ Сега ни се предлага той да отпадне. Според нас това е отстъпление от достигнати договорености. Ние сключваме договорености за следващите две години. Считаме за правилно възможността за преговори по този въпрос да остане. И при едни бъдещи преговори, в зависимост от ситуацията да намери решение. От КТД, регистрирани през последната година, е видно, че на много места, включително предприятия на бюджетна издръжка, процента е завишен: Колективни трудови договори община Стара Загора-1,2%, Агенция пътна инфраструктура-1,3%, Пловдивски университет-1,2-1,4% в зависимост от трудовия стаж и др.

                                                  ЧЛ25

 

   Въпросът с гражданските договори и други плащания по извънтрудови правоотношения придоби широка гласност в обществото през последната година. В много КТД на равнище предприятия, общини и други този въпрос се договаря по един или друг начин. Особенно договорите регистрирани последните месеци.- такива са КТД на Столична община , общна Варна , Гражданска защита , Агенция социално подпомагане и др.

    Поради това не можем да приемем твърдението на Работодателя , че плащанията по извънтрудови правоотношения не могат да бъдат предмет на преговори за КТД. Тези средства са част от общия бюджет, като средствата по трудови правоотношения, социалните и осигурителните разходи и са взаимно свързани.

     Отпадането на този текст открива възможности за евентуално неоправдано възлагане на задачи , платими с граждански договори. Това може да доведе до субективизъм при тяхното възлагане , съответно- до поставяне в привилегировано положение на едни служители, за сметка на други. Работещите , в чиито трудови характеристики са вменени тези дейности , от своя страна губят възможност за изява.

      При определени условия , този текст гарантира работни места.

    

                                                   ЧЛ. 33 / от предложението/         За нас този текст е символичен. През 2005 г. отмяната на старата наредба и отпадането на работещите в БНР, с определени професии в новата, провокира създаването на нашия синдикат. Убедени сме, че проявената незаинтересованост от тогавашното ръководство на БНР и мълчанието на синдикатите, доведе до това необосновано и неблагоприятно за нас изменение. И затова приехме със задоволство ангажимента на новия Работодател, договорен в КТД от 2007 г. Отпадането на текстът в новия КТД за нас е нелогично и то след уверенията, че за решаването на проблема са предприети мерки. Ако работодателят се отказва от тази договореност, то предпочитаме това да ни се каже в прав текст.

ЧЛ.33 /2/              Годишният платен отпуск на работещите в БНР е уреден по два начина : за работещите на ненормиран работен ден, и за останалите работещи – съгласно НРВПО приложение1.          От списъкът на длъжностите с размера на основният и допълнителен платен годишен отпуск е видно , че за първата група работещи е подходено диференцирано , според натоварването.           За втората група отпуските са уеднаквени - ,,на калпак”           По определение почивките и отпуските са необходимото време за ,,възстановяването на работната сила” и те трябва да са съизмерими с натоварванията и специфичните условия на труд. Една голяма група работещи в БНР работят на сменен режим на работа, по график и полагат нощен труд. Този вид организация на работното време се определя в трудовото законодателство като ,,специфична организация на труда”        Специфичната организация на труда и особено нощтният труд водят до определени неблагоприятни въздействия върху физическото и психично здраве на работещите. Това по безпорен начин е доказано от многобройни дългогодишни медицински изследвания и е намерило своите отражения в международното, европейското и нашето законодателство и трудови практики. Приети са редица документи на МОТ, ЕС-ратифицирани от България, а и в нашето законодателство през последните години бяха приети съответните изменения-особенно след Директивата на ЕП и ЕС относно някои аспекти на организацията на работното време.      Сменната работа е свързана с редица специфични проблеми за индивида – физиологични, здравни и социални. От трудово- медицинска гледна точка основен е здравният риск, вследствие физиологични промени и нарушения на здравето, често срещани при сменните работници. Сменната работа оказва влияние върху здравното състояние на работещите и тяхната социална интеграция.         Организацията на сменната работа е предимно трудово –медицински въпрос, въпреки разпространената практика работодателите сами да определят режимите на труд при сменна работа.        В края на нашето изложение сме дали малка част от информацията от официални Европейски и наши източници и примери от нормативната уредба.       В трудовата практика са възприети два начина за компенсиране на тези вредни за работещите на сменна работа и полагащи нощен труд последици- чрез повишено заплащане и намалено работно време или допълнителен платен отпуск.        Увеличеното заплащане е използвано практически навсякъде. Според НСИ през 2009 около 1,2% от разходите за труд на работодателите в България, са за ,,допълнително заплащане за работа на смени” . Това са плащания за временно преминаване на сменен режим на работа. Принципът е – за еднаква работа и еднаква продължителност на работното време – по-високо възнаграждение при сменна работа.         През 70те и 80те години така се процедираше и в БНР.     Отчитайки сложността на икономическото положение по време на криза, оценяваме че не е момента за искания за промени в заплащането на труда. Но, убедени сме , че в подходящ момент този проблем ще бъде решен съобразно добрите eвропейски трудови практики.        Вторият начин за компенсиране на негативите от сменната работа и нощния труд са почивките и платеният годишен отпуск. Този въпрос се разглежда и намира решение дори в такива фундаментални документи като Европейската социална харта, Конвенции на МОТ и Директиви на ЕП и ЕС, които са основата върху която се формулира местното трудово законодателство, трудовите отношения и практики.   .         Ние предлагаме , за работещите на сменен режим и полагащите нощен труд да бъдат увеличени годишните платени отпуски сдопълнителен платен годишен отпуск. Правното основание за това се съдържа в чл. 156 а КТ. Нашето предложение е продължителността на допълнителния платен годишен отпуск да бъде обвързана с натоварването, честотата на нощтните смени, броя на почивните дни съвпадащи с почивките по графика, непрекъсваемия /денонощен процес/... Смятаме че така ще се получи справедливо формиране на годишния платен отпуск, а не уравниловка – нещо отдавна забравено. По такъв начин е решен този въпрос практически във всички предприятия, където се прилага такава организация на работното време- Уневерситет ,,Асен Златаров” Бургас, общински КТД образование Варна, КТД Столична община, Гражданска защита и др.       При изготвяне на конкретните предложения /приложение 2/ се ръководихме от личният си трудов опит, на дългогодишни работници при такъв режим на организация на работното време и от Правилника на работнато време в БНР. За някои от звената работещи на сменен режим нямаме лични впечатления. Добре би било да чуеме доводи и мнения за да се формулират едни наистина справедливи, отговарящи на конкретните работни места решения. Ще бъде добре да се консултира и Службата по трудова медицина.          По наше мнение допълнителните дни платен годишен отпуск няма да нарушат установените графици и при спазване на КТ ще позволят на всички работещи да ползват отпуските си. За това е необходима една по–стегната организация, създадена от съответните ръководители. От това следва, че няма да са необходими допълнителни средства и увеличаване на щатните бройки.         Вероятно ще има известни трудности през тази и следващата години, докато се изчистят натрупаните отпуски. Според наши проучвания, в звената в които работим няма стряскащо натрупване от изостанали отпуски и такива случаи вероятно са единични      Прилагаме примерен график за ползване на платен годишен отпуск /по приложение №2/  Графикът е изготвен за АПЧ. В останалите звена / с най- натоварен график/ ЦА, ,,Хоризонт” и ,,Христо Ботев”- техническите екипи, ще бъде по –лесно , тъй като разполагат с повече хора. Същото важи и за другите звена , поради по-леките графици, липса на нощен труд, редуциран състав през почивни дни.         Постигането на договореност по нашето предложение ще съответства на европейското законодателство, на добрите европейски трудови практики.


ИНФОРМАЦИЯ КЪМ МОТИВИТЕ         - Примери от колективно трудово договаряне относно :  1. определяне на по-голям размер на платения годишен отпуск в зависимост от режима на работа, натоварването , трудовия стаж, конкретното работно място и др.  2. определяне на по- големи парични обезщетения при прекратяване на трудови договори /включително и при масови уволнения и при пенсониране/ . В прлеобладаващите случаи зависят от трудовия стаж в предприятието.  3. определяне на по- големи срокове за придизвестие при прекратяване на трудови договори / включително и при масови уволнения/ - в зависимост от трудовия стаж в предприятието.  4. по –високи проценти за ДТВ за ТСПО . Има случаи на обвързване на процента в зависимост от работното място или трудовия стаж.    5. договорености относно плащания по граждански договори.  6. заплащане на нощен труд като процент от часовата ставка / в някои предприятия достига до 40 и повече процента/ КТД сключени през последната година в : 1. Университет ,,Ас. Златаров”- Бургас; 2. общински КТД-образование Варна; 3.общински КТД- Столична община ; 4.Гражданска защита; 5. община Нова Загора; 6. БТК; 7. Професионална гимназия ,,Ломоносов” Добрич; 8. Железопътна инфраструктура; 9. Институт по криобиология и хранителни технологии; 10.Агенция пътна инфраструктура; 11. Пловдивски университет; 12. Агенция социално подпомагане и др.          -Примери от Европейското законодателство относно организацията на работното време и нощния труд:      ЕВРОПЕЙСКА СОЦИАЛНА ХАРТА (РЕВИЗИРАНА) (Ратифицирана със закон, приет от XXXVIII Народно събрание на 29 март 2000 г. - ДВ, бр. 30 от 2000 г. В сила от 1 август 2000 г.) ............................................................... Член 2
Право на справедливи условия на труд ................... 4. да предотвратяват рисковете в определени опасни или нездравословни професии, а където все още не е възможно да се предотвратят напълно или намалят значително тези рискове, да осигурят или намалено работно време, или допълнителен платен отпуск на работниците, упражняващи такива професии ................................ 7. да осигурят работниците, наети за нощна работа, да се ползват от мерки, които отчитат специфичния характер на тази работа.                       Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 годинаотносно някои аспекти на организацията на работното време ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, Преамбюл ...................................................... 7) Изследванията показват, че човешкото тяло е по-чувствително през нощта към смущения в околната среда, както и към някои тежки форми на организация на работата, и че дългите периоди на нощен труд могат да са вредни за здравето на работниците и да застрашат безопасността на работното място. 8) Необходимо е да се ограничи продължителността на нощния труд, включително на извънредния труд, и да се предвиди работодателите, които редовно използват работници, полагащи нощен труд, да предоставят тази информация на вниманието на компетентните органи, ако те го изискват. (9) Важно е работниците, които полагат нощен труд, да имат право на безплатна оценка на здравословното състояние преди назначаването им, а след това на редовни интервали, и по възможност да бъдат прехвърляни на подходяща за тях дневна работа, ако имат здравословни проблеми. (10) Положението на работниците, които полагат нощен труд и работниците на работа на смени изисква равнището на опазване на безопасността и здравето да се привежда в съответствие с естеството на тяхната работа, а организацията и функционирането на службите и средствата за защита и профилактика трябва да бъдат ефикасни. (11) Специфичните условия на труд могат да имат вредно въздействие върху безопасността и здравето на работниците. Организацията на труда по определен режим трябва да отчита общия принцип за адаптиране на работата към работника. ............................................................................................ ГЛАВА 3 НОЩЕН ТРУД — РАБОТА НА СМЕНИ — РЕЖИМ НА РАБОТА Член 9 ................................... Оценка на здравословното състояние и прехвърляне на работници, които полагат нощен труд на дневна работа 1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че: а) работниците, които полагат нощен труд, имат право на безплатна здравна оценка преди назначаването им и редовно след това; б) работниците, които полагат нощен труд, и които имат здравословни проблеми, за които е признато, че се дължат на факта, че те полагат нощен труд, по възможност се прехвърлят на подходяща за тях дневна работа. 2. При безплатната оценка на здравословното състояние, посочена в параграф 1, буква а), трябва да спазва лекарската тайна. 3. Безплатната оценка на здравословното състояние, посочена в параграф 1, буква а), може да се провежда в рамките на националната система за здравеопазване. ............................................. Член 10 Гаранции при полагане на нощен труд Държавите-членки могат да подчинят работата на определени категории работници, които полагат нощен труд, на определени гаранции при условията, определени от националното законодателство и/или практика, в случай на работници, които излагат на риск безопасността или здравето си, който е свързан с полагането на нощен труд. ...................................... Член 11 Уведомяване за редовно използване на работници, които полагат нощен труд ................................. Член 12 Защита на безопасността и здравето Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че: а) работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени се ползват с подходяща за естеството на работата им защита на безопасността и здравето б) съответните служби или средства за защита и профилактика във връзка с безопасността и здравето на работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени, са равностойни на тези, които се прилагат за другите работници и са на разположение по всяко време..................................             -Български и Европейски изследвания относно влиянието на сменния режим на работа и нощтния труд :   четвъртък, 7 май 2009 г. – Страсбург   ВЪПРОСИ КЪМ КОМИСИЯТА Въпрос № 45        Относно: Връзката между рака и нощния труд Нощният труд на смени се свързва с повишен риск от ракови заболявания. Научни изследвания установиха, че при мъжете, които работят нощни смени, се наблюдава по-висока заболеваемост от рак на простатата, а при жените – от рак на гърдата. Световната здравна организация обяви нощния труд за вероятен канцероген фактор. Същото беше възприето и от Американската асоциация по ракови заболявания. Наясно ли е Комисията с подобна връзка между рака и нощния труд? Ще бъде ли засилена подкрепата за научни изследвания в областта на приноса на нощният труд за развитието на рак в ЕС? Ще бъдат ли проучени най-добрите практики и изследвания за това как нощният труд може да бъде направен по-безопасен и каква е продължителността на безопасния нощен труд? От гледна точка на заетостта ще публикува ли Комисията насоки за нощния труд като рисков фактор за рак, така че работодателите ислужителите да бъдат запознати с риска отговор EN) Комисията е наясно за наличие на връзка между рака и нощния труд,.Комисията признава, че тази   връзка е известна на научната общност, чийто изследвания се основават на предварителното допускане, че нощният труд на смени може да наруши нормалните биологични цикли. Това оказва влияние върху производството на мелатонин, което на свой ред предизвиква увеличено производство на хормони над нормите и оттук риск от развиване на някои видове рак. Комисията активно участва в опитите за намаляване на отрицателното влияние на условията на труд във връзка с раковите заболявания. Европейската агенция за безопасност и здраве при работа и Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд също са активно ангажирани в разследването на влиянието на смущенията в режима на сън върху здравето. В по-общ план, за да подкрепи държавите-членки в усилията им за по-ефективно справяне с рака, Комисията планира да започне Европейско партньорство за действия за борба с рака през септември 2009 г. Партньорството ще предостави рамка за идентифициране и споделяне на информация, капацитет и опит в превенцията и контрола на рака чрез обединяване на съответните заинтересовани страни в ЕС за предприемането на колективни усилия по въпросите на рака. Действията по отношение на защитата на работниците от рискове, задействани от условията на труд, са обхванати от Директива на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (Директива 89/391/ЕИО). Освен това Директивата за работното време (Директива 2003/88/ЕО)⁽¹⁾ съдържа някои специфични мерки за защита за лицата, полагащи нощен труд. Държавите-членки трябва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че полагащите нощен труд работници по силата на директивата имат право на безплатна оценка на здравословното състояние преди да бъдат назначени за нощен труд и на редовни интервали след това. Те трябва също да гарантират, че работниците, които имат здравословни проблеми вследствие от нощния труд се прехвърлят, когато това е възможно, на дневен труд, за който са подходящи. Работодателите, които редовно използват нощен труд, трябва да информират компетентните органи по искане от съответните органи. Държавите-членки трябва също да гарантират, че работодателите, когат определят модели за работа, отчитат общия принцип на адаптиране на работата към работника, както и изискванията за безопасност и здраве.Комисията ще продължи да следи важния въпрос за връзката между рака и нощния труд.

Европейска агенция по безопасност и здраве при работа  Дания стана първата страна, която изплаща правителствени компенсации на жени, развили рак на гърдата след дългогодишен нощен труд. Решението е било прието миналата година.
 От Датския комитет по трудови злополуки обясняват, че през 2008 г. ракът на гърдата след нощна работа е признат като трудова злополука при 38 от 75 случая, докладвани на Комитета по професионални заболявания. Компенсации са били изплатени на 37 жени, като парите са били осигурени от специален застрахователен фонд, покриващ трудови злополуки.
 В посочените случаи се касае за жени, работещи поне 1 нощ на седмица в продължение на 20-30 години, и при които не се откриват други значителни фактори, които могат да обяснят развитието на злокачественото заболяване.
 При някои случаи е било отказано обезщетение, поради доста изразена фамилна обремененост. Повечето от обезщетените жени били стюардеси и медицински сестри.
 От датското правителство са стигнали до това решение след обзор на редица проучвания - както при хората, така и с животни. Едно от тях сочи 36% повишен риск от рак на гърдата при жени, работили нощни смени в продължение на над 30 години (в сравнение с жените, неполагали никога нощен труд). Обсъждат се различни механизми, обосноваващи повишения риск - нарушените циркадианни ритми, нарушения синтез на мелатонин, за който се знае, че има предпазващи ефекти спрямо туморогенезата.
Нощната смяна е вредна за жените Това твърди датският учен Йони Хансен. След редица изследвания той установил, че жените, които работят през нощта, са застрашени в много по-голяма степен от рак на гърдата в сравнение с дамите, които се трудят през деня. Хансен изследвал над 7000 пациентки с рак на гърдата на възраст между 30 и 54 години. Оказало се, че рискът нараства пропорционално на годините, през които жените се трудят нощем. Дори само шест месеца нощен труд повишават риска от заболяване от рак на гърдата. Засега изследователите нямат ясно обяснение защо жените с професии, които налагат нощни смени, като медицински сестри, стюардеси, служителки в ресторанти и нощни заведения, са застрашени в по-голяма степен от рак на гърдата. Една от хипотезите е, че нередовният нощен сън нарушава хормоналния баланс на организма. Друго предположение е, че натрупването на стрес от работата на смени се отразява неблагоприятно на служителите.
Работещите на смени развиват метаболитен синдром Работещите на смени развиват метаболитен синдром От получени данни е направен извода, че безразборното хранене, което е характерно за хората, упражняващи нощен труд, може за доведе до развитието на диабет, затлъстяване, повишен холестерол и други метаболитни нарушения.Данните доказват, че постоянната промяна на работния график в рамките на денонощието смущава обменните процеси в организма. При млекопитаещите „часовникът“ в мозъка определя времето на сън и събуждане и съответно времето за закуска, обяд и вечеря. Биоритъмът в периферийните органи е чувствителен към светлината – техните фази и амплитуди зависят от различни фактори, включително от времето на хранене
Нашият вътрешен природен часовник разпределя 24-часовия график за работа и отдих на организма и адаптира функциите му към съответното време. Затова стабилната работа на вътрешния часовник, т.е. спазването на определен режим на хранене и сън, е много важна за здравето. Отсъствието или постоянната промяна на този ритъм разстройва работата на много органи. Изследването показва още, че строгият осемчасов режим на хранене възстановява ритмичната работа на метаболитните процеси в черния дроб. Този процес може да се сравни с пясъчния часовник, който трябва да се обръща на всеки 24 часа.     Бистра Ценова, дп, Десимира Велкова, дп –  НЦООЗ Здравни оплаквания При среден брой 8.1 симптома от 17, 71.9% от 168 изследваните инженерно технически специалисти докладват шест и повече здравни оплаквания. ·      Болки в кости, стави и мускули - 70.1%. За ѕ от изследваните е характерно наличието на мускулно-скелетни оплаквания ·      Болки в гърба - 65.2% ·      Нарушения на съня (трудно заспиване, често събуждане) - 62.8% ·      Постоянно се тревожа за много неща - 62.2% ·      Честа умора - 57.3% Повече от половината от изследваните инженерно технически специалисти посочват от 6 до 12 източника на напрежение в работата си (среден брой 8.5 стресори от 23 възможни). Сред най-често срещаните стресори са: ·               Сменен режим на работа (63.6%) ·               Работна поза (57.7%) – повече седнал (52.7%) и повече прав (5%,) ·               Липса на признание за добре свършена работа (56.4%). ·               Недостатъчно време за задоволително изпълнение на работата (46.1%)  
- източници: Национален център по опазване на общественото здраве;                        Център за международна информация по безопасност и трудова       медицина                                     ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН по безопасност и трудова медицина             .             -       .      

 

Привет Всем!У меня есть новость магазину он-лайн Тогда читайте новость - <a href=http://stydenty.com/user/crombossy/>сумка распродажа купить </a> пляжное платье крючком <a href=http://peloya.com/user/WafMorViori/>интернет магазин женской одежды оптом </a> смотреть платье от кутюр <a href=http://www.acccb.kz/index.php?subaction=userinfo&user=Gefeassereind>деловые платья фото </a> интернет магазин одежды в нальчике ... Всем пока рад был сообщить...
-====-
<a href=http://kamagra-online.blog.hr/>maroc Kamagra </a> - Cheap Generic overnight Kamagra online Cheap :.order Kamagra online without prescription .:<a href=http://kamagra-uk.blog.hr/>Buy Kamagra Online consultation US </a> - Kamagra sild nafil citrate tablets